Напоследък все по-често в училищните класове се срещат деца, демонстриращи значителни трудности в овладяване на умения за четене. Терминът дислексия получава все по-широко приложение, обозначавайки това състояние. Дислексия не е болест, а още по-малко “ е нещо, което детето ще израсте…“. Дислексията е различна мозъчна организация, която се нуждае от различни методи на преподаване. Тя никога не е по вина на детето, а по-скоро е отговорност на всички, които преподават, да намерят методи, които работят за това дете.
Четенето е сложен процес, който не е свойствен за нашия мозък. Човешките мозъци не са предназначени за четене, гени за четенето нямаме, не съществува в мозъка ни и център на четенето. Вместо това, за да можем да четем, всеки мозък трябва да оформи нови вериги между части първоначално предназначени да правят други неща. В тези нови схеми трябва да се комбинират много процеси от различни области на мозъка, за да се образува специализирана верига само за четене. За да се превърнем в перфектен четец, веригата също трябва да работи светкавично бързо, почти автоматично.

Често при децата с дислексия, неуспехът да четат е в пряка опозиция на когнитивните способности на мозъка им, с други думи това означава, че те са със средно и над средното ниво на интелектуално развитие, но не могат да се научат да четат с общо приетите методики. Ако пък усвоят това умение, то четенето е с бавен темп и с допускането на много специфични грешки. Дислексията е свързана с липсата на хемисферна доминантност, наблюдава се така наречената кръстосана доминантност. Това възпрепятства изграждането на специализация на лявата хемисфера за езика. Левия темпоропариетален дял, е основен за фонетичната обработка и осмисляне, говора и четенето. Там се извършва свързването на звуци и букви и начина, по който те се съотнасят помежду си. Когато веригата на четене е доминирана от дясното полукълбо, е необходимо повече време за информацията, която отива в двете полукълба, за да се събере заедно.

Екипът на доктор Фумико Хьофт (когнитивен невропсихолог и психиатър, работещa в Калифорнийския университет в Сан Франциско), се интересува от въпроса, защо някои деца са по-добри от други деца в превеждането на абстрактни символи в смислени звуци, или с други думи защо за някои е лесно да се научат да четат, а за други не? В своите изследвания те достигат до заключението, че колко добре едно дете ще се научи да чете зависи от развитието на бяло вещество в една конкретна област на мозъка – левия темпоропариетален дял. Резултатите й показват,че ако увеличаването на бялото вещество не се случи в критичния момент, а това е между детската градина и трети клас, децата ще се затруднят с осмислянето как да възприемат буквите и да ги превръщат в смислени думи.

Следователно, за преодоляването на трудностите при четене е необходимо да развиваме други умения, а именно за когнитивен контрол и саморегулация. С други думи развитието на четенето включва обучаване на неща, различни от самото четене.

Ако сте харесали моя блог и се нуждаете от консултация и фамилна терапия, можете да се свържете с мен на 089 343 6902!